* * *

Шанко и Бонка

Шинго си Бонка залиби,
либил я Шинго, лъгал я,
цели ми девет години,
пак не си Бонка той взема.
Шингова стара майчица
и тя на Шинго думаше:
- Аз не ща Бонка за снаха!
Чула е Бонка тез думи,
тя се за други посгоди,
та Шинго хабер проводи:
- Где да е Шинго да дойде,
също деверче да стане!
Шинго си хабер получи,
и се хубаво премени,
изведе сиво кобилче,
с пъстри го смоци препаса,
право в Бонкини отиде.
Като го Бонка видяла
и тя си Шинго посрещна,
и си на Шинго думаше:
- Шинго ле, ти мой деверко,
било е всичко минало,
дай ръка да ти целуна.
Шинго му много домъчня,
остро си ножче извади,
Бонка в сърцето удари,
и си на Бонка извика:
- Лежи, Бонке, двама да лежим,
проклета да е майка ми,
дето ни двама раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010