* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, люби я
година и половина.
Ала се Бонка заженила
през девет села в десето,
десето пусто Неготин.
Шанко на Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, излъга,
излъга ме и излъга,
та се за друг зажени
в това пусто Неготино?
- Не съм те, Шанко, излъгала,
мене ме мама не дава,
мама ми, още татко ми.
Шанко му много домиля,
та си на Бонка думаше:
- Викай ме, Бонке, кани ме
сватбата да ти отсвиря,
да отсвиря и отпратя.
Било е бяла събота,
утре е млада неделя,
Бонкина сватба пристига.
Пратили Бонка за Шанко,
Шанко се в бяло премени,
запаса бял пояс до пояс,
забоде остро ножленце,
взема Шанко цигулката,
па си у Бонкини отиде.
Кръшно си хоро засвири,
Бонка си хоро поведе
и покрай Шанко мина,
Шанко остро ножле извади,
люто си Бонка убива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.