* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залиби.
Люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Шанко за Бонка проводил,
Бонка на Шанка не дали.
Я пък се Бонка исгоди
за един от друго село,
цигулар Шанка викали.
В бели се дрехи облече,
препаса пояс до гърди,
остро си ножче той сложил,
цигулар Шанко отишел.
Шанко си хоро свиреше,
Бонка си хоро водеше.
Шанко му много прилоша
и си цигулка поиспря,
силно се Шанко провикна:
- Я ела, Бонке, при мене,
нещичко аз да ти кажа
за нашите тайни тайности!
Бонка при Шанко отива,
Шанко й нищо не казва,
с лява я ръка прегърна,
с дясна във пояс той бръкна,
остро си ножче извади
и Бонка в сърце прободе.
А че си ножче обърна,
и него си в гърди прободе.
Само си Шанко издума:
- Я леж ти, Бонке, да лежим,
да се находи мама ти,
на наште млади младини,
на наште дълги години;
дето ни двама разделят,
сега нека ни едно да турят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.