* * *

Шанко и Бонка

Шанко си булка залюбил,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина,
че се с Богдана сгодява
през девет села в десето,
десето село - Ничурин.
Шанко си Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, излъга,
година и половина,
че се, Бонке, сгодяваш
през девет села в десето,
десето село - Ничурин?!
Бонка Шанко думаше:
- Мене ме мама не дава,
мене ме мама сгодява...
Шанко си Бонка думаше:
- Мене на сватба покани,
да свиря, Бонке, на хоро,
на твойта сватба голяма.
И Бонка, тя го поканила.
Шанко се с бяло пременил,
запасал пояс до гърди,
а в пояса остър нож
и си взел ясна цигулка,
и на сватба отишъл,
на тази сватба булкина.
И си на хоро засвирил,
и си голямо хоро станало,
Бонка хоро водеше,
Шанко си Бонка думаше:
- Я ела, Бонке, при мене,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Бонка при Шанко отишла,
с лява ръка я прегърнал,
с дясна му ръка в пояс.
Че си извади Шанко остър нож,
че си Бонка прободе,
в лява страна, в сърцето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010