* * *

Шанко и Бонка

Бонка си Шанко залюби,
люби го Бонка, лъга го
тъкмо девет години,
па са за друго посгоди,
през девет села в десето.
Днеска е събота,
утре е света неделя,
Бонка ще сватба да прави,
Шанко ща и сватба отсвирва.
Станал ми Шанко сутринта,
хубаво ми са е погласил,
накривил черно калпаче,
запасъл пояс до гърди
и в пояса новчето,
и си на сватба отиде.
Като си Шанко засвири,
Бонка си хоро поведе,
Шанко на Бока думаше:
- Защо ма, Бонке, излъга,
та са за други посгоди.
На две ми хоро прекъсна,
извади новче острино,
че и главата отряза.
Глава и скача, говори:
- Проклета да си, мали ма,
дето си мене родила,
харам да ми е кърмата,
дето си мене кърмила,
че ме за Шанко не даде,
та ма от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.