* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, чака я
година и половина.
Ала се Бонка сгодява
за тоя пусти Неготин.
Шанко си Бонка запита:
- Защо ме, Бонке, излъга
година и половина,
та си за други отиваш,
а мене, Бонке, оставяш?
Бонка си пусна калеска,
калеса Бонка и Шанка -
Шанко на сватба да иде,
Бонкина сватба да свири.
Шанко си калеска получи.
Стяга се Шанко, готви се,
запаса пояс до гърди,
под пояс ножче черкезе,
взема цигулка под мишци
и във Неготин отиде.
Шанко си свирня свиреше,
Бонка си хоро водеше,
дор две хора играха.
Бонка на Шанка прошепна:
- Я хайде, Шанко, я хайде,
я хайде, Шанко във къщи,
там да ти се, Шанко, извиня
и с тебе прошка да взема.
Шанко си свирня напуща,
след Бонка вкъщи излиза.
Без да я много изчака
с лява ръка прегръща,
дясна му ръка в пояс.
Извади ножче черкезе,
Бонка в сърце удари.
Там падна Бонка, умира,
люто майка си кълнеше:
- Майко ле, проклета да си
дето ме на Шанка не даде!
Мене ме Шанко с нож прободе,
дали ще, майко, да умра?!
Докато Бонка да издума,
тя се от душа раздели,
а Шанко фукна да бяга
из тези криви улици.
Стражари Шанка залавят
и го в затвора откарват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010