* * *

Шанко и Бонка

Шанго си Бонка залюби,
люби я Шанго, лъга я,
година и половина.
Ах, че се й Бонка сгодила
през девет села в десето.
Шанго цигулар ще иде.
Шанго се с бяло премени
препаса пояс до гърди,
в пояса турна остър нож.
Шанго с цигулка засвири,
вито се хоро направи.
Бонка хорото поведе,
Бонка на Шанго думаше:
- Я ела, Шанго, насам,
я ела да се простим,
че ние се двама любихме
Шанго при Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна,
с дясна си ножче извади
и я в сърцето пободе.
Бонка си викна да плаче:
- Майно ле, да се провалиш,
майно ле, да се проседнеш
що ме на Шанго не даде,
ами ме Шанго удари
в лявата страна, в сърцето.
Дали ще, мамо, оздравея,
или ще, мамо, да умра?...
Докато си Бонка издума
и се от душа отдели.
Стражари Шанго уловили
и го в затвора хвърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010