* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
любил я Шанко, лъгал я
година и половина,
ала го Бонка излъга,
че се за други сгодила,
за други, от друго село,
за други, за по-болерин...
Бонка си сватба заправи,
нямало гайдар да свири,
Шанка за гайдар викали.
Рано ми Шанко подрани,
рано ми, рано в събота,
облече бяла премяна,
запасал колан о гърди,
и във колана ножчето,
рано у Бонкини отиде.
Шанко със гайда засвирил,
Бонка си води хорото.
Играли, що са играли,
Шанко на Бона продума:
- Я ела, Бонке, в стаята,
нещичко ще те попитам,
нещичко, две-три думички,
остри са като ножове,
тежки са като топове -
защо ме, Бонке, излъга,
тъй ли ни беше думата?!...
Бонка на Шанка думаше:
- Аз не съм, Шанко, виновна,
ам' най са, Шанко, виновни
майка ми, па и баща ми,
че ме за други сгодиха,
за други от друго село,
от друго село Негутен,
Негутен, село голямо.
Извади Шанко ножчето,
с лява я ръка прегърна,
с дясна я ръка прибоде
и себе си в сърцето -
двама са мъртви паднали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010