* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
Люби я Шанко, лъга я
дор две ми цели години.
Че се е Бонка решила
И се за други сгодила,
Шанка цигулар канила,
на нейна сватба да свири.
Като зачу Шанко тез думи,
хубаво, бяло премени,
запаса пояс до гърди
и в него кама постави.
Право в Бонкини отива,
нейната сватба да свири.
Шанко из хоро ходеше,
Бонка си хоро водеше.
Шанко на Бонка думаше:
- Я ела, Бонке, при мене,
нии двама да се опростим.
Бонка при Шанко отива
с лява ръка я прегърна,
дясна му ръка-в пояса,
че си извади камата
Бонка в сърцето удари,
дето я Шанко удари,
там си е Бонка паднала
и си му тъй проговори:
- Нек се наживей татко ти,
дето ни двама раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.