* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
цели ми три години,
ала го Бонка излъга,
че се за други ожени.
Ах, че са Шанко викали,
Бонкина сватба да свири,
да свири, да я засвати.
Че се Шанко съгласи,
запаса пояс до гърди
и в пояс сложи остър нож.
Ах, че Шанко излезе,
право у Бонкини отиде.
Шанко си хоро свири,
Бонка си хоро води
и тихо на Шанко думаше:
- Шанко ле, първо либе ле,
като се, либе, хорото развали
право при мене да дойдеш,
със тебе прошка да взема,
дето се толкоз любихме,
любихме, ала не взехме.
Шанко хорото развали
и право при Бонка отиде.
С лява я ръка прегърна,
с дясна ръка от пояс
извади ножче черенче
и я право в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010