* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонко залюби,
люби я цели ми шест години,
майка и баща Бонко за Шанко не дават,
че си Бонка сгодили
през девет села в десето.
Когато сватове дойдоха,
музика са потърсили,
Шанко свилач е във село
и Шанка са повикали
Бонкината сватба да отсвири.
Шанко си цигулка натъкми,
остра си кама наточи,
на пояса я забоде.
Кат си на сватба отиде,
Шанко си хоро свири,
Бонка си хоро играе.
Като почна Бонка да дарява,
всички сватове предари,
най-подир Шанка дарява.
Кат му кърпа на рамо метна,
Шанко за пояс бръкна
и си кама хваща,
и на Бонка дума:
- Откажи се, Бонке, откажи се,
тръгвй със мене да вървиш.
Бонка назад се върнала,
но Шанко я с кама прободе,
Бонка на земя падна,
майка и баща проклина,
дето са я от Шанка отделили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.