* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бойка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Отпрати Шанко за Бойка,
за Бойка, за първо либе.
Бойка я мама не даде
на Шанко, на първо либе,
та че се Бойка посгоди,
за другиго, от друго село,
за тоя пусти Неготин.
Заправи Бойка сватбата,
всичките Бойка калеса,
и Шанко Бойка калеса
на Бойкина сватба да иде,
на сватбата й да свири.
Че стана Шанко, че стана,
че зави пояс до гърди,
и в пояса остър нож
и си на сватба отиде.
Шанко в хорото свиреше,
Бойка хорото водеше
и си на Шанко думаше:
- Я ела, Шанко, я ела,
двамата да се простиме,
че сме се много любили
и вярна дума имахме,
ала ме майка не даде.
Шанко при Бойка отиде,
с лява я ръка прегърна,
с дясна си ръка посегна,
остро си ножче извади,
Бойка в сърцето удари.
И падна Бойка, извика:
- Майко ле, проклета да си,
дето ме, мамо, не даде
на Шанко, на първо либе!
И се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.