* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби;
либи я Шанко, лъга я
година и половина,
ала се Бонка сгодява
през девет села в десето.
Шанко на Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, излъга,
година и половина?
Бонка на Шанко думаше:
- Не съм те, Шанко, лъгала
година и половина,
не съм те, Шанко либила.
мене ме мама не даде,
мама ми, па и тейко ми.
Ах, че са дошли сватове
през девет села в десето,
от тоя пусти Неготин -
Бонка в Неготин да водят.
Ах, че са Шанка турнали
Бонкина сватба да свири,
хем да си Бонка изпроводи.
Шанко се нагласи -
бели си пояс препаса,
препаса пояс до гърди,
а в пояса - йостър нож.
Че взема ясна цигулка,
нали ще иде да свири.
Шанко си хоро свиреше,
Бонка си хоро водеше.
Бонка на Шанка думаше:
- Я ела, Шанко, при мене,
ний двама да се йопростим,
че сме се двама либили
и вярна дума имали.
Шанко си хоро йостави,
той си при Бонка йотиде.
С лява я ръка прегърна,
с дясна му ръка в пояса.
Извади йостро ножченце,
юдари Бонка в сърцето,
във лева страна, в сърцето.
Викнала Бонка да плаче:
- Проклета да си, майно ле,
дет' ме от Шанко отдели!
Бонка на земя паднала.
Тръгнал е Шанко да бяга
из тез тесни улици.
Ах, че са Шанка хванали,
че го в тъмница хвърлили,
седял е Шанко не много,
седял е девет години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.