* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина.
Ах, че се Бонка сгодява
за тоя пусти Неготин
през девет села в десето.
Ах, че са Шанко викали
на сватба той да им свири.
Шанко са в бяло примени,
запаса пояс до гърди
и в пояса остър нож.
Отива Шанко да свири
на тая сватба Бонкина.
Като си Шанко свиреше,
Бонка си хоро водеше.
Бонка на Шанко думаше:
- Я дойди, Шанко, при мене
ний двама да си упростим.
Шанко си кавал остави,
право при Бонка отива,
с лява я ръка прегърна,
дясна му ръка в пояс,
извади Шанко остър нож -
прободе Бонка в сърцето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.