* * *

Шанко и Бонка

Шанго си Бонка залюби,
любил я Шанго, лъгал я
година и половина,
ала го Бонка излъга,
че се за други посгоди
през девет села далеко,
у тоя пусти Ниготин.
Че ми са дошли сватове,
сватове Бонка да вземат,
да я в Ниготин заведат.
Бонка си Шанго покани,
да доди Шанго, да свири,
на тази сватба Бонкина.
Шанго се у бяло премени,
запаса пояс до гърди,
и у пояса остър нож.
Отиде Шанго да свири
на тази сватба Бонкина.
Като си Шанго свиреше,
а Бонка хоро водеше
и тихо Шанго думаше:
- Я дойди, Шанго, при мене,
последно сбогом да вземем,
че ази утре ще ида
у този пусти Ниготин.
Като се хоро развали,
Шанго при Бонка отиде,
с лева я ръка прегърна,
а с дясна ръка у пояс,
извади Шанго остър нож,
и я в сърцето удари.
Жално е Бонка викнала:
- Проклета да си, мамо льо,
дето ме, мамо, не даде
на Шанга ази да ида!...
Шанго ме, мамо, удари,
дали ще, мамо, да умра?
И туй е само изрекла,
и се от душа раздели...
Стражари Шанго гонеха
из тия тесни пътища,
ала го скоро стигнаха
и го пред съд завели.
Съда го вярно запита:
- Че ти ли Бонка удари,
защо я, Шанго, удари?
Шанго пред съда говори:
- Защото тя ме излъга
година и половина!
Заранта света неделя,
оттам са Бонка вземали,
вземали, та погребали,
а Шанго там си останал,
окован Шанго, затворен,
двайсе години осъден,
заради Бонка хубава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010