* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби
люби я Шанко, лъга я -
година и половина;
ала го Бонка излъга,
че са за други посгоди -
през девет села - в десето,
в туй пусто село Неготин.
Като се Бонка зажени,
Шанко-гайдарджи викнали
на таз сватба голяма -
Шанко с кавал свиреше,
Бонка хорото водеше.
Шанко на Бонка продума:
- Я ела, Бонке, при мене,
ний да се Бонке, опростим,
дето се толкоз любихме,
любихме, а не се вземахме!
Бонка при Шанко отиде,
с лева я ръка прегърна,
с дясната бръкна във пояс,
извади Шанко пъстър нож,
Бонка в сърцето прободе.
Момата ясно извика:
- Проклета да си майчице,
дето ма мамо не пусна
при Шанко ази да ида -
но аз съм, мале, честита,
от Шанко дето умирам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.