* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я много не малко,
година и половина,
ала се Бонка посгоди
през девет села в десето.
Шанко на Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, излъга,
че се за други посгоди?
Бонка си нищо не рече,
наведи глава надолу,
право си вкъщи отиде.
Бонка си сватба заправи,
Шанка си цигулар каниха,
Бонкина сватба да свири.
Ах че се Шанко пригласи,
запаса пояс до гърди,
в пояса сложи остър нож,
че на сватбата отиде.
Шанко си сватба свиреше,
Бонка си хоро водеше.
Шанко на Бонка думаше:
- Бонке ле, булка хубава,
я се до мен приближи
венчило да ти честитя.
Шанко си сватба свиреше,
Бонка си хоро водеше,
че се до Шанка приближи,
че с лявата ръка прегърна,
а с дясната ръка я прободе,
в лява страна в сърцето.
Там паднаБонка, там умря.
Ах че и него си закла,
главата му се търкаля,
мокър му език говори:
- Я лежи, Бонке, я лежим
двама си на едно да умрем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.