* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби.
Люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Ала се Бонка сгодила
в този пусти Неготин.
Ах, че са дошли сватове
Бонка в Неготин да водят,
ала са Шанка викнали
на сватба той да им свири.
Шанко се в бяло премени
запаса пояс до гърди,
а в пояса остър нож.
Че отиде Шанко да свири
на тази сватба Бонкина.
Като си Шанко свиреше,
пък Бонка хоро водеше,
тихо на Шанка думаше:
- Я ела, Шанко, при мене
с тебе да се опростя,
че ние са много любихме,
любихме, ала не взехме.
Шанко си хоро остави,
та при Бонка отиде.
С лява я рука прегърна,
с дясна в пояса бръкна.
Извади Шанко остър нож,
че си Бонка удари
от лява страна в сърцето.
Извика Бонка, заплака:
- Майко ле, провалила се,
дето ме, майко, не даде
с Шанко да се вземеме,
а сега, майко, да умра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010