* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я, Шанко, люби я,
цели ми девет години,
ала я майка ожени
през девет села в десето.
Търсили свирци, търсили,
ала не могли да намерят,
тогава се Бонка съсети,
че нейния Шанко е свирец.
Тия са Шанко канили
сватбата да обсвирят.
Като си Шанко отиде,
той си на Бонка продума:
- Хайде ле, Бонке, да влезем
във тая соба шарена,
малка си прошка да вземем,
че сме се двама любили.
Като във соба влезнале,
със лева я ръка прегърнал,
с десна ножче извадил
и я в сърцето прободе.
Бонка на земя падаше
и майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, майко ма,
дето ма за Шанко не даде,
а ми живота погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.