* * *

Шанко и Бонка

Шанко на Бонка думаше:
- Бонке ле, любе Бонке ле,
знаеш ли, Бонке, помниш ли,
двама малки кат бяхме,
вярна си дума имахме?
Когато, Бонке, пораснахме,
ти ме, Бонке, измами
и за други се, Бонке, сгоди,
и мене, Бонке, забрави.
Но ази се, Бонке, заканих,
когато сватба подигнете,
ази ще, Бонке, изляза
и тебе, Бонке, ще убия.
И така, Бонке, направих -
остро си ножче извадих,
в гърди ти ножче забих
и ти падна, загина,
и на майка си извика:
"Клета да, мамо, останеш,
като ме от Шанко раздели!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010