* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
цели ми девет години,
па си се Бонка сгодява
през девет села в десето,
във този пусти Неготин.
Ах че са дошли сватове,
сватове още кумове,
Бонка в Неготин да водят.
Па си са Шанко викнали
на тази сватба Бонкина,
на Бонка шафер да иде,
на Бонкина сватба да свири.
Отиде Шанко дома си,
отвори пъстри ковчези,
извади дрехи свилени,
свилени и копринени,
па се хубаво премени -
препаса пояс до гърди,
па взема Шанко ножа си
и това медно кавалче,
и си на сватба отиде.
Шанко на хоро свиреше,
Бонка хорото водеше,
па си на Шанко продума:
- Я ела, Шанко, при мене
двамата да се опростим,
че аз в Неготин ще ида!-
Шанко при Бонка отиде,
а тя му милно говори:
- Прости ми, мили, прощавай,
че не съм, мили, виновна,
най са виновни майка ми,
майка ми още баща ми,
че те ни двама разделят -
мене ме далеч дадоха
във този пусти Неготин.-
Шанко си нищо не рече,
с лява я ръка прегърна,
с дясната ножа извади,
на Бонка в гърди забива.
Тогаз си Бонка извиква
майка си люто проклина:
- Проклета да си, майко бе,
дето ни двама раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.