* * *

Шанко и Бонка

Слушайте, моми и ергени,
бащи и майки,
какъв ми й спомен станало,
в това ми село Неготин.
Шанко си Бонка залюби,
люби я, Шанко, лъга я,
цели ми три години.
Бонка на Шанко отказа,
тя се за други сгодила,
и него Шанко казваха.
Шанко на сватба поканват,
Шанко на сватба да иде,
на сватбата да свири.
Мама на Шанка думаше:
- Шанко ле, мило, мамино,
не ходи, Шанко, на сватба,
Шанко ле, ще те убият,
Бонка си има, Шанко ле,
до девет братя хайдути,
те ще те Шанко убият.
Шанко майка си не слуша,
че стана рано в неделя,
че се хубаво премени,
запаса Шанко бял пояс,
ножче под пояс потули,
взема цигулка, гъдулка,
че си със сватбата тръгна.
Таман си сватба потегля,
лека, полека вървеше,
Шанко сватбари думаше:
- Полека, лека вървете,
аз по-напред ще ида,
на Бонка хабер да сторя,
Бонка да се стяга,
че сватбата й пристига.
Като си Шанко замина,
като го й Бонка видяла,
бързо си навън излязла
и си на Шанко продума:
- Прости ми, Шанко, либе ле,
дето те, либе, излъгах.
Нищо й Шанко не казва,
Шанко си Бонка улови,
с лява я ръка прегърна,
дясна му ръка под пояс,
че си ножчето извади,
Бонка в гърдите удари,
падна горката, та умря.
Като я Шанко гледаше,
ножче си назад обърна
и той се в гърдите удари.
Двамина наедно умрели,
двамината ги погребали,
в един ги гроб сложили -
да чуят бащи и майки,
да чуят моми и ергени,
какви са спомени ставали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.