* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина,
ала майка й не дава,
майка й, още баща й,
че бил Шанко цигулар -
цигулар къща не храни,
ами си Бонка сгодили
през девет села в десето,
в тоя пусти Няготин,
че имал ниви безкрайни,
и имал пари безбройни.
В петъка Бонка сгодиха,
в събота сгодена походи,
в неделя сватба вдигнаха.
Шанко си свирач каниха,
сватбата да й усвири.
Шанко с цигулка свиреше,
Бонка си хоро водеше
и си на Шанка думаше:
- Я ела, Шанко, в стаята
ний двама да се простиме,
простиме, да се разделиме,
че сме се много любили.
Шанко в стаята отиде
с лява я ръка прегърна,
дясна му ръка под пояс,
остро си ножче извади
и я в гърдите прободи,
мокър й език говори:
- Проклета да е майка ми,
майка ми, още баща ми,
дето ме от Шанка разделиха,
разделиха, още умориха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010