* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина.
Бонка се за друг сгодила,
за друг, от друго село,
за този пусти Няготин.
Шанко да свири викали.
Шанко се много зарадва,
облече бяла премяна,
запаса пояс до гърди,
в пояса ножче черкезче.
Ах, че си Шанко отиде
на тази сватба голяма.
Шанко на хоро свиреше,
Бонка хорото водеше
и си на Шанко думаше:
- Шанко ле, мой мил любезен,
я ела, Шанко, да се опростим,
че ний се, Шанко, любихме,
любихме, пък не взехме...
Шанко си Бонка прегърна,
с лява я ръка прегърна,
с дясна я в гърди удари.
Бонка на земя паднала,
мокър й език говореше:
- Я живей, мамо, я живей,
без мене и без Шанко,
че ти ни, мамо, раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010