* * *

Шанко и Бонка

Шанго си Бонка залюби,
люби я Шанго, лъга я,
тъкмо до три години.
Ала се Бонка сгодила
за този пусти Неготин.
В неделя сватба ще прави.
Бонка си Шанго калеса,
на сватба Шанго да иде,
с кавал Шанго да свири.
Добре се Шанго облече,
взема си Шанго кавала,
кавала, още и ножа,
и на Бонкина сватба отиде.
Шанго си с кавал свиреше,
а Бонка си хоро водеше
и тихо на Шанго думаше:
- Я ела, Шанго, при мене,
последна прошка да вземем,
де сме се толкова любили,
любили, пък не вземали!
Шанго при Бонка отива,
с дясна я ръка прегръща,
лява му ръка у пояс,
извади Шанго ножчето,
че в сърцето Бонка удари.
Паднала Бонка на земя
в чиста бяла премяна,
черни й кърви потекли,
падна Бонка на земя
люто си майка кълнеше:
- Проклета да си, майно льо,
дето ме, майко, не даде
на Шанго да се вземеме,
сега ме Шанго убил!
Кат видя я Шанго да умира -
себе си в сърце удари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010