* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина,
ала го Бонка излъгва
и се за други сгодява,
Шанко за свирач откупва.
Кат зачу Шанко таз дума
и той се бяло премени,
запаса пояс до гърди,
затъкна Шанко остър нож
и си взе ясна цигулка,
на Бонкина сватба отиде,
Шанко на хоро свиреше,
Бонка хорото водеше,
Шанко на Бонка продума:
- Я ела, Бонке, по-насам,
ний двама да се опростим,
дето са толкоз любихме.
Бонка при Шанко отиде,
с лява я ръка прегърна,
с дясната ножа извади
и и главата отряза,
и ножа към него обърна,
и се в сърцето прободе.
- Лежи ма, Бонке, да лежим,
всички младежи да помнят,
дето са любят, да не са лъжат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.