* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, иска я
цели ми девет години,
девет години и половина.
Бонкината стара майчица
тя си на Бонка думаше:
- Бонке ле, една на мама,
ази те на Шанко не давам,
че е Шанко бедно сираче,
няма си нийде никого,
че Шанко е, Бонке, цигулар,
по сватби ходи да свири,
цигулар къща не прави,
цигулар деца не хранни.
Майка й Бонка сгоди
за Денчо момче хубаво,
за Денчо баш болярина.
Денчо си сватба започна,
но не можа Денчо да си намери
кой на сватбата да му свири.
Потърси Денчо по селата,
Никого не можа да си намери.
Най-после Денчо намери -
Шанка си повика.
Като при Шанко отиде
и си на Шанко думаше:
- Шанко, баш цигуларино,
ще ли ми дойдеш, Шанко,
на мойта сватба да свириш?
Шанко на Денча думаше:
- Ще дойда, Денчо, защо да не дойда?
Че стана Шанко, че стана,
Че се хубаво премени,
запаса пояс до гърди,
ножче си в пояс той сложи
и си след Денча той тръгна
и в Денчови отиде.
Започна Шанко да свири.
Сватбари се събраха
сватбата да си започнат.
В петък са яли и пили,
в събота годеж правили,
в неделя Бонка ще венчават
за Денчо баш болярина.
Кат са от черква излезли
сред село се хоро изви.
Бонка и Денчо двамата
и те на хорото играеха.
Шанко из хоро вървеше
и си на хоро свиреше
и къмто Бонка гледаше.
И като към Бонка наближи
ножче от пояс извади,
цигулка на земя захвърли,
Бонка си в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.