* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
люби я девет години,
ала го Бонка излъга,
че се Бонка ожени
за други неин любовник
през девет села в - десето.
Ала си Шанка викали
Бонкина сватба да свири.
Шанко се хубаво премени,
запаса пояс до гърди,
в пояс тури остър нож,
че си взе ясна цигулка
и у Бонкини отиде.
Шанко си хорото свиреше,
Бонка из хоро ходеше
и си на Шанка думаше:
- Я ила, Шанко, при мене,
при мене, Шанко, в стаята
ний двама да се опростим,
ти от меня и аз от тебя.
Шанко при Бонка отиде
и си на Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, полъга
цели ми девет години?
Бонка на Шанка думаше:
- Аз не съм тебе лъгала.
Проклета да е майка ми,
майка ми, още баща ми!
Шанко си нищо не каза.
С лява я ръка прегърна,
дясна му ръка във пояс.
Извади Шанко остър нож
а ще си Бонка прободе
от лява страна, в сърцето.
Бонка на земя паднала,
а Шанко навън излезе.
Че отиде Шанко, забягна
из тези тесни сокаци.
Стражари Шанка хванаха
и го в тъмница хвърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.