* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
цели ми дор три години
Бонка си Шанко излъга,
че са за други посгоди,
в този пусти Нигодим.
Мина се малко, не много,
дошли са, холам, сватове
Бонка в Нигодим да водят.
Шанка цигулар викнали,
че стана рано в събота,
че си хубаво премени,
опаса пояса с кофче,
че отиде горе в Бонкини
да свири Шанко на хоро.
Всичките хоро играят,
Бонка хорото водеше.
Като край Шанка минава,
тихом на Шанка думаше:
- Дай ръка, Шанко, прощавай
дет сме се двама либели,
либели, още лъгали,
че ази, Шанко, отивам
в друго село далечно...
Де зачу Шанко тез думи,
Шанко хорото остави,
право при Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна,
дясната ръка в пояса
извади ножче инжерче
Бонка в сърцето прободе.
Извика Бонка, заплка
- Проклета да си, мър, мамо,
дет ме на Шанка не даде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010