* * *

Шанко и Бонка

Танко си Бонка залюби.
Люби я година и полвина,
ала го Бонка измами,
че са за други поизчуди
през девет села в десето,
в тоз пусти Никодим.
В петък са чудеса правели,
в събота чудене ходили,
в неделя сватба ще правят.
Търсели много цигулар,
търсели, не намерили.
Нали бе Танко цигулар,
викаха Танка да свири.
И Танко рано подранил,
хубаво се пременил, натъкмил,
опасъл пояс за гърди,
сложил ножче във пояс
и вземал ясна цигулка.
Право у Бонкини отишъл,
право на портата отишъл.
Бонка му порти отваря
и тихом му говори:
- Засвирвай, Танко, из двори.
Танко из двор свиреше,
Бонка си хорото водеше,
тихо наТанко думаше:
- Я ела горе у собата
ний двама да се простиме
дето сме се толкоз любили!
И Танко горе отива,
и Бонка пак му повтаря:
- Я ела, Танко, я ела
ний да се двама простиме!
Танко я бавно приближи,
извади остро ножченце
и в сърцето го забоде.
Бонка на земя паднала,
с мокър език думала:
- Не съм те, Танко, искала,
пак мама не май давала!
Властта Танка преследва
и го в затвора вкараха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.