* * *

Шанко и Бонка

Бонка си Шанка залюби,
люби го Бонка, лъга го,
година и половина
и се за други сгодява,
за друго село да иде
за друго село Неготин.
Па са ми Шанко каняли
на сватба той да им свири
Шанко са бял премени,
запаса силях сив-зелен,
налупи калпак самурен,
че ми забоде, забоде
се чифте Шанко ножове
и чифте Шанко пищове,
па ми на сватба отиди,
Голямо са хоро завърте
и в Бонкино равно дворове,
Бонка си хоро водеши
и си хабери провежда:
- Да доди Шанко, да доди,
та двамца да са опростим,
че сме са двамца любили.
Шанко при Бонка отиди,
Бонка на Шанка думаши:
- Хайде се, Шанко, опростим,
че сме са двамца любили
и верни думи думали.
Шанко му са жалба нажали,
извади остро ножченце,
прободе Бонка в сърцето
и си на Бонка думаше:
- Защо ма, Бонке, извари,
извари още излъга,
та си за други посгоди?
Бонка се виком провикна:
- Защо ма, Шанко, удари
в лява страна в сърцето,
аз не съм, Шанко виновна,
мама ма тебе не даде,
че си бил, Шанко, пиян'ца.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.