* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина,
ала се Бонка сгодява
през девет села в десето,
при този пусти Неготин.
Шанко си Бонка попитва:
- Защо ме, Бонке излъга,
па се на други сгодяваш?
Бонка на Шанко продума:
- Аз тебе не съм излъгала,
а най ме мене не дават
майка ми, па и баща ми
на тебе, Шанко, да ида.
А че са дошли сватове
Бонка в Неготин да водят,
ала са Шанко викнали,
на сватба той да им свири.
Шанко си пояс запасал
и в пояса ножчето.
Отива тогава да свири,
на тази сватба Бонкина.
Като си Шанко свиреше,
Бонка хоро водеше
и тихо Шанко думала:
- Я ела, Шанко, в стаята,
че тебе ще нещо да кажа,
с тебе да се простя,
че аз ще Шанко да ида
в този пусти Неготин.
Шанко е хоро оставил,
че при Бонка отива.
С лява я ръка прегърнал,
дясна му ръка в пояс.
Извадил Шанко ножчето,
а че си Бонка ударил
от лява страна, в сърцето.
Жално е Бонка викнала:
- Мале ле, проклета да си,
дето ме майко не даде,
за Шанко аз да ида,
затова ме Шанко удари,
дали ще майко да умра!
Това е само изрекла
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.