* * *

Шанко и Бонка

Шанка си Бонка залюби,
люби Шанко, лъга я
година и половина.
Ала се Бонка сгодила
през девет села в десето
в тоя пусти Неготин.
Па са си дошли сватове,
Бонка в Неготин да водят.
Па са си Шанко викнали
сватба да им отсвири-
нали бе Шанка пръв свирец.
Шанко се с бяло премини,
опаса пояс до гърди
и пояса остър нож,
па си на хоро отиде.
Па си на хоро засвири,
Бонка хорото поведе.
Шанко си хоро остави
и се до Бонка той хвана,
па си Бонка продума:
- Защо, Бонке, ти лъга
година и половина,
па се други ти сгоди.
Бонка на Шанко продума:
- Не съм те Шанко лъгала,
най си мене не дават
майка ми, още баща ми
за тебе Шанко да ида.
Шанко си Бонка прегърна,
в пояс Шанко, той бръкна
извади Шанко остър
и си я в сърце удари.
Викнали Бонка, заплакала,
като плачеше думаше:
- Защо ме Шанко погуби,
аз не съм нищо виновна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.