* * *

Шанко и Бонка

Шанко си мома залюби,
люби я Шанко, лъга я,
цели ми три години.
Ала го Бонка излъга,
че се за други посгоди -
през девет села, у десето,
Неготин града големи.
Всичките Бонка покани
на сватбата Бонкина да идат;
най-подир Шанко покани
на сватбата Бонкина да иде.
Шанко с кавала свиреше,
Бонка от кавал разбира
и на Шанка думаше:
- Проклета да е майка ми,
майка ми още баща ми,
дето ма на тебе не дадоха,
че си бил клето сираче.
Шанко го жалба дожаля,
извади ножче касапско,
та я у сърцето удари;
и него, холам, удари -
лявата страна, в сърцето.
Шанко на Бонка думаше:
- Лежи ми, Бонке, лежи,
двама, Бонке, да лежим -
рахат да бъдат майка ти,
майка ти още баща ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.