* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Ала се Бонка сгодява
през девет села в десето,
в този пусти Никотин.
На сватба Шанко калесват,
на сватба Шанко да свири.
Шанко се с бяло облича,
препаса пояс до гърди
и в него сложи остър нож.
На сватба Шанко тръгна,
на тази сватба Бонкина.
Като на сватба отиде,
хоро се свири, играе,
Бонка на хоро играе
и си на Шанко думаше:
- Я ела Шанко до мене,
до мене, Шанко, да играеш
и да се, Шанко, опростим,
че сме се с тебе любили
година и половина,
ала ме мама не даде
на тебе, Шанко, за жена.
Шанко до Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна,
с дясна извади остър нож,
на Бонка глава отряза,
глава скача, подскача,
трапен й език говори:
- Проклета да си, майко, бе
дето ме, майко, не даде
на Шанко, майко, за жена,
че сме се с него любили
година и половина.
На Шанко му много дожаля,
извади остър нож
и той се в гърди прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.