* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Ала се Бонка посгоди
през девет села в десето
у тоя пусти Неготин.
Шанко си Бонка попита:
- Защо ме, Бонке, излъга
па си на други пристана?
- Аз тебе не съм излъгала,
а най ме мене не дават
майка ми, па и баща ми,
за тебе, Шанко, да ида.
А че са дошли сватове,
Бонка в Неготин да водят
ала са Шанко викали
на сватба той да им свири.
Шанко си пояс запасал
и в пояса ножчето.
Като си Шанко свиреше,
а Бонка хоро водеше
и тихо Шанко думала:
- Я ела, Шанко, в стаята
с тебе да се опростя,
че аз, Шанко, да ида
у този пусти Неготин.
Шанко е хоро оставил,
че при Бонка отива,
с лява я ръка прегърнал,
дясна му ръка у пояс,
извадил Шанко ножчето,
че си Бонка ударил
от лява страна в сърцето.
Жално е Бонка викнала:
- Мале ма, проклета да си
затова ме Шанко удари
дали ще, мамо, да умра?!
Това само изрекла
и се от душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010