* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъгал я,
година и половина.
Ала го Бонка излъга,
че се за други сгодила,
през девет села в десето,
в този ми пусти Неготин,
че майка й не дава
за Шанко да се ожени.
Че са Шанко поканили
Бонкина сватба да свири.
Шанко се с бяло пременил,
запасал пояс до гърди
и в пояс остро ножче.
Вземал си е златна цигулка,
че у Бонкини отишъл.
Шанко си хоро свиреше,
а Бонка хоро водеше.
Шанко на Бонка продума:
- Я ела, Бонке, ние с тебе
да се ние, Бонке, простим,
че ти ще идеш далеко,
през девет села в десето.
Шанко си Бонка прегърна
с лява си ръка през кръста,
с дясна си ръка в пояс
извадил остро ножче,
че си Бонка прободе
от лява страна в сърцето.
Жално е Бонка викнала:
- Проклета да си, майно ле,
дето не даде на Шанка,
за Шанка да се оженя.
Ала ме Шанко прободе
от лява страна в сърцето
и аз ще, майко, да умра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010