* * *

Шанко и Бонка

Шанко си й Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина,
ала го Бонка излъга,
че са й Бонка сгодява
за други момък, за друго село.
Че са Шанка канили
на Бонкина сватба да свири,
че стана Шанке, че отиди,
че в бяло са премени.
Запасал пояс до гърди,
в пояс сложил остро ножче,
вземал си медена цигулка,
право си у Бонкини отиди,
Шанко на хоро свиреше,
Бонка сий хоро водеше
и си на Шанка думаше:
- Я ела да се опростим.
Шанко при Бонка отиди,
с лява я ръка прегърна,
с дясната у пояс бръкна,
извади си остри ножчета
и Бонка у сърце удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.