* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
либе я Шанко, лъга я,
ах, че го Бона излъга,
че се за други съдила.
Шанко цигулар каниха,
дошла е света Неделя,
дигнаха, сватба голяма
и си в черква отидоха,
булката да си венчеят.
Като си булка венчаха
и си от черква излязоха,
всички на булка честитят,
Шанко и той отиди,
на булка да си честити.
С дясна си ръка честити,
с лява ръка ножче от пояс извади,
Бонка в сърус удари,
Бонка с було, на земя падна
и се от душа отдаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.