* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби.
Люби я, Шанко, лъга я
година и половина.
Ах, че си Бонка излъга,
че се за други посгоди,
за други, другоселянче,
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
във тоя пусти Неготим,
село голямо, село сред село.
Бонка си сватба направи,
че си Шанка покани
на нейна сватба да свири.
Шанко си свирка свиреше,
Бонка си хоро водеше.
Свирка му свири й говори.
Бонка на Шанка думаше:
- Шанко ле, либе, Шанко ле,
я ела, Шанко, да идем
горе ми, горе в собата.
И тя на Шанка пак дума:
- Аз имам майка, мащеха,
тя ме за други посгоди,
за други, другоселянче
и ме на тебе не даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.