* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Ала си Бонка сгодили,
скришом са Бонка сгодили,
голяма сватба заправи;
цялото село калеса,
и Шанко, и него калеса,
и той на сватба да иде.
Шанко на сватба отиде,
право при Бонка отиде,
и си на Бонка продума:
- Кажи си, Бонке, думата,
какво си бяхме казали,
че няма да се разделим,
защо ма, Бонке, излъга?
- Не съм те, Шанко, излъгала,
а най ме скришом сгодяват.
Шанко си Бонка прегърна,
с лява я ръка прегърна,
с дясна си ножче извади,
прободе Бонка в сърцето,
а после Шанко и своето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.