* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюбил,
люби я Шанко, лъга я
тъкмо до девет години,
ала я майка не дава
майка й, още татко й,
че ми бил Шанко хайдутин.
Бонка на Шанко продума:
- Шанко ле, либе Шанко ле,
мене ме мама не дава
като за тебе хайдутин,
хайдутин, още бунтовник.
Шанко се назад повърна.
Ала са Бонка годили
през девет села в десето,
че нямат свирджия да вземат,
ала са Шанко викали
да иде Шанко, да свири,
Бонкина сватба отсвири.
Шанко се хубаво премени,
че отиде Шанко да свири,
се свири, Шанко, се гледа,
дано го Бонка повика
със нея прошка да вземе
Бонка на вънка излезе
та че си Шанко продума:
- Я ела, Шанко, я ела
със тебе прошка да взема,
че сме се двама любили,
тъкмо ми девет години,
любили, Шанко, не взели.
Шанко на Гучо думаше:
- Я свири, Гучо, да свириш,
аз ще си прошка да взема
със Бонка булка хубава.
С лява я ръка прегърна,
с дясна ръчица в пояс бръкна,
извади остро ножченце,
прободе Бонка в сърцето.
Бонка на земе паднала
и си на Шанко продума:
- Защо ма, Шанко, изгуби,
мене ме мама не даде,
мама ме, Шанко, и татко.
Той си ножчето обърна
и си сърцето прободе
и той на земя бе паднал
и си на Бонка продума:
- Я лежи, либе, да лежим
майка ти и татко ти да живеят
живи ни, джанъм, разделиха
ние ще се мъртви съберем
за спомен на майка и татко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.