* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бойка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
година и половина.
Та че я Шанко поиска,
пък те не му я дадоха,
че я за други сгодиха.
Шанко цигулар пазарят
на сватбата й да свири.
Шанко са добре премени,
запаса пояс на кръста,
забоде пъстро ножленце,
че взе цигулка под мишца,
право у Бойкини отиде.
Засвири Шанко на хоро,
ах, че си Бойка излезе,
на хоро Бойка да играе.
Шанко на хоро свиреше,
с ръце на Бойка махаше,
с очи й Шанко смигаше
и с уста й думаше:
- Я ела, Бойке, въз меня,
нещичко за та попитам,
правичко да ми обадиш.
Защо ме, Бойке, не рачи,
че та за други сгодиха?
Бойка на Шанко думаше:
- Шанко ле, либе Шанко ле,
мама ме тебе не даде,
майка ми, йоще татко ми,
че ме за други сгодиха.
Шанко си ножче извади,
че Бойка в сърце убоде.
- Шанко ле, момък най-личен,
защо си Бойка прободе?
- Ази си Бойка, бре, любих,
тя Бойка е мойто венчило,
и аз до нея ще легна -
дано са нарадват майка й,
майка й, още баща й!
Шанко ле, момък най-добър,
от Бойка си, Шанко, опростен,
ала от Бога прошка да нямаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.