* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина,
ала се Бонка сгодява,
през девет села в десето
за този пусти Неготин.
Шанко си Бонка попита:
- Защо ме, Бонке, ти лъга,
гидина и половина,
че се за други сгодяваш,
а мене защо оставяш?
Бонка на Шанко продума:
- Не съм те, Шанко, лъгала,
година и половина,
а най ми майка не дава,
майка ми, още баща ми,
за тебе, Шанко, да ида.
Ах, че са дошле сватове,
Бонка и Неготин да водят,
нали са Шанка викнали
на сватбата им да свири.
Шанко се в бяло премени,
опаса пояс до гърди,
а на пояса - остър нож,
че отиде Шанко да свири
на тази сватба Бонкина.
Като си Шанко свиреше
Бонка хорото водеше,
тихом на Шанка думаше:
- Я ела, Шанко, при мене,
с тебе да се опростя,
че аз ще, Шанко, да ида
с тоя пусти Неготин.
Шанко си хоро остави,
а че при Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна,
с дясна ръка във пояс,
извади Шанко остър нож,
ах, че си Бонка удари
от лява страна в сърцето.
Извика Бонка, заплака:
- Майко ле, провалила се,
дето ме ти не даде
за Шанка ази да ида,
сега ще, майко, да умра,
да умра, млада зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.