* * *

Шанко и Бонка

Любят се Шанко и Бонка
от малки дор до големи.
Люби я Шанко, лъга я,
ко стори Бонка, направи,
тя се за други ожени.
Бонка си Шанко калеса -
да иде Шанко, да свири,
да свири Шанко и да пее.
Той се хубаво премени
и нави пояс до гърди,
че ми отзе ножче остряно.
Отиде Шанко да свири,
да свири Шанко, да пее,
с негова ясна цигулка.
Бонка хорото поведе,
Шанко на Бонка думаше:
- По близо, Бонке, по-близо,
дай ръка да се простиме
дето се толкоз любихме,
любихме, а пък не взмахме.
Шанко Бонка улови,
че си взе ножче остряно
и Бонка си в гърди удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010