* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
любил я Шанко лъгал я
година и половина.
Ах, че се е Бонка сгодила,
през девет села в десето.
Шанко цигулар ще иде,
Шанко се бяло премени,
препасал пояс до гърди,
в пояса турил остър нож.
Че си цигулар отиде,
Шанко с цигулка засвири,
вито се хоро направи,
Бонка хорото поведе,
Бонка на Шанко думаше:
- Я ела да се простиме,
че ние се двама любихме,
любихме пък не взимахме.
Шанко при Бонка отиде,
с лева я ръка прегърна,
с дясна си ножче извади,
че я в сърцето прободе.
Бонка си викна да плаче:
- Майно ле, да се просениш.
Що ме на Шанко не даде,
ами ме Шанко удари,
в лявата страна, в сърцето.
Дали ще, мамо, оздравям
или ще, мамо, да умра?
Докато си Бонка издума
и се от душа отдели.
Стражари Шанко хванаха
и го в затвора хвърлиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010