* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
година и половина.
Ах, че се Бонка сгодява
в пусти Неготин.
Ах, че ми дошли сватове,
Бонка в Неготин да водят.
Нали се Шанко викнали
на сватбата им да свири.
Шанко се бяло премени,
запаса пояс до гърди,
и в пояса остър нож сложи
и си на сватбата замина.
Шанко на хоро свиреше,
Бонка хорото водеше,
тихом на Шанка говори:
- Я ела Шанко при мене,
ний двама да се опростим,
че ази Шанко отивам
в този пусти Неготин.
Шанко се хоро напусна,
право при Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна,
дясна ръка в пояса.
Извади Шанко остър нож,
че я в сърцето удари;
мокър й език говори:
- Да се провали майка ми,
майка ми, още баща ми,
дето ме на тебе не даде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.