* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я,
ала го й Бонка излъга,
че се й за други сгодила.
Бонка на Шанко продума:
- Ази се, Шанко, сгудявам,
за този пусти Неготин!
Шанко на Бонка думаше:
- Защо ме, Бонке, излъга,
че се за други сгодяваш?
- Бонка на Шанко думаше:
- Аз тебе не съм любила,
любила, Шанко, и лъгала,
ала ме мене не даде
майка ми, още баща ми
за тебе, Шанко да ида!
Таман си това говорят
и сватовете са дошли
Бонка в Неготин да водят.
А че са Шанко карали
на сватбата да им свири.
Шанко се у бяло премени,
запаса пояс до гърди
и в пояс остър нож сложи;
отива тогаз да свири
на тази сватба Бонкинта.
Като си Шанко свиреше
и Бонка хоро водеше,
тихо на Шанка думаше:
- Я ела, Шанко, до мене,
със тебе да се опростя,
че ази вече отивам
у този пусти Неготин!
Шанко си хоро остави,
право при Бонка отиде,
с лява я ръка прегърна,
дясна му ръка във пояс,
остро си ножче извади,
че я в сърцето прободе.
Веднъж се Бонка обади:
- Проклети да сте, майко ле,
дет' не ме на Шанко дадохте,
сега ме Шанко прободи;
отивам, мамо, умирам,
а Шанко не е виновен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.