* * *

Сестра укрива преследван брат

Кара Видо вино пие
на той поле на Веноле,
под той дърво дафиново,
слуга му йе мила сестра.
Долетале два гълъба,
кондисале на две гранки,
му пущиле бела книга.
Кара Видо книга гледа,
книга гледа, сълзи рони,
що му книга кажуеше:
- Стани, стани, Кара Видо,
турци двори изпълнило!
Тува става Кара Видо,
си отиде у дворове,
си затвори вити порти,
се изкачи на дивани.
Му говори Катерина:
- А що стоиш, Кара Видо,
а що стоиш, та що чекаш,
силна войска довтасала!
Кара Видо й говори:
- Катерино, пръвна любо,
иди пущи малко вино,
малко да се понапиям!
Па отиде Катерина,
си отвори девет врати,
девет врати, земни клети.
Кога виде, що ке види!
Земни клети турци пълно,
къде пият руйно вино,
кой се чизма, кой се еминиа!
Назад ми се повратила:
- Кара Видо, стопанине,
а що стоиш, та що чекаш,
земни клети турци пълно,
къде пият руйно вино.
Тува стана Кара Видо,
си изтръгна остра сабя,
се размаха и налево,
и налево и надесно.
Кога се врати на дивани,
па погледна на сокаци,
кога виде, що ке види:
сека порта зелен байрак,
на нашата дванаесет,
дванаесет ал байраци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2008