* * *

Сестра укрива преследван брат

Седнали са, седнали са
триста души харамия
та да ядат и да пият,
веселба да се веселят.
Войвода им отговаря:
- Ой ви вазе, триста души,
на вино се не впивайте,
на ракия се не вдавайте,
че ще раним в понеделник,
в бял Димитра ще идеме,
Бял Димитър да хванеме
да му вземем тежко имане.
Като яли и си пили,
отидоха в бял Димитра,
в Димитрово равно двори.
Не ги усети Бял Димитър,
най ги усети Димитровица.
Тя станала да накърми
мъжко дете, дете Иванчо,
че погледа из пенжери,
що да види Димитрийца -
дворите се напълнили
с триста души харамия.
Тя оброни бистри сълзи,
че покапа Бял Димитър,
покапа го по лицето,
събуди се Бял Димитър.
Той си казва Димитрийце:
- Я затвори пенжерите,
нароси ме дребен дъждец,
дребен дъждец по лицето.
Отговаря Димитрийца:
- Ой те тебе, Бял Димитър,
то не ми дребен дъждец,
най са мойте дребни сълзи.
Я да станеш да погледнеш,
дворите са напълнени
с триста души харамия,
теб ще хванат и ще мъчат.
Отговаря Бял Димитър:
- Ой те тебе, Димитрице,
я да ислезеш да ги излъжеш,
да им кажеш, Димитрице,
Бял Димитър не е тука,
той отиде във Влашка земя
да купува сиви крави,
вакли овци да търгува.
Та излезе Димитрийца,
хванаха я триста души,
хем я бият, хем я мъчат,
хем я мъчат, хем я питат:
- Я обаждай, Димитрице,
че къде е Бял Димитър?
Отговаря Димитрица:
- Бял Димитър не е тука,
той отиде във Влашка земя,
да купува сиви крави,
сиви крави, вакли овци,
купува ги да търгува.
Върнаха се триста души,
върнаха се, излъгаха се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.